Завършен е строежът на нова болнична сграда под прякото ръководство на д-р П. Иванов и активното участие на целия персонал. Това е масивна, просторна, двуетажна сграда с 20 големи болнични стаи с по 10-12 легла и други допълнителни малки стаи.

От 1910 г. до 1912 г. управител на болницата е д-р Иван Жапунов. През Балканската война (1912 г.) болницата е военизирана и неин управител е д-р Белински.

В периода 1915 – 1919 г. болницата е превърната в местна военна болница с 500 легла. Управител е завърналият се от специализация по акушерство и хирургия в Париж д-р Петър Андреев, завършил медицина в Женева.

Монтиран е първият рентгенов апарат във Вътрешно отделение, твърде примитивен, необезопасен по отношение на високото напрежение. На него работи началникът на вътрешното отделение д-р Никифор Венков.
Втората световна война превръща болницата във военна, като на двата й етажа се разполагат подлежащи на хирургична обработка немски и руски войници. В сградата на Търговската гимназия се настаняват вътрешноболните, а в училище “Тодор Миланович” – оздравяващите ранени войници.

В болницата са разкрити 100 легла с 32 души персонал, от които 5 лекари, 6 медицински сестри, 1 аптекар, 1 акушерка и др. Година по-късно управител на болницата става завърналият се от фронта д-р Иларион Василев – интернист, рентгенолог и инфекционист. Болницата вече има следния щат: главен лекар, двама завеждащ отделения – вътрешно и хирургично, 5 ординатори, 1 аптекар, 1 акушерка, 6 сестри, 22 санитари и др., общо 44 души.

1945 г. – разкрити са Градската поликлиника и дом “Малчика”. Открита е поликлиника от д-р Николина Воденичарова, след нея работят д-р Неделя Воденичарова, д-р Георги Иванов, д-р Драгни Йонков, м.с. М. Бейкова и Анка Ковачева
1946 г. – първата клинична лаборантка е Надежда Ник. Власарова. Разкрит е Тубдиспансер с един лекар, една медицинска сестра, един санитар и един регистратор. Първият рентгенов лаборант е Никола Кабакчиев.
В края на 1946 г. се създава поликлиника като самостоятелно здравно заведение към фонд “Здравно осигуряване”. Първият главен лекар на поликлиниката е д-р Николина Воденичарова.
1950 г. – разкрити са 220 легла. Обединяват се болницата и поликлиниката
1952 г. – Разкрити са следните поликлинични кабинети – хирургичен, вътрешен, неврологичен, гинекологичен, УНГ, очен, рентгенов, физиотерапевтичен; болничните легла са 250
1953 г. – разкрит е детски кабинет и детска консултация
1957 г. – разкрит е селски кабинет и ревмокардиологичен кабинет
1959 г. – открит е първият ЕКГ кабинет от д-р Г. Николов
1969 г. – първият анестезиолог на болницата е д-р Йорданка Заранкова
1970 г. – разкрити са 310 легла с 49 лекари, 7 стоматолози, 112 души друг персонал
1974 г. – леглата са 330, 54 лекари, 8 стоматолози, 129 души среден персонал, 168 души друг персонал
1977 г. – към болницата се открива отделение за хронично болни в с. Овча могила.

През януари 1970 г. е направена първата копка и е положен основният камък на строителството на новата болница. Архитектурният проект е изготвен от арх. Йорданка Поцкова. Настаняването в новата сграда става в периода 1977 – 1978 г. Официалното откриване на болницата се провежда на 6 ноември 1977 г. Многоетажната сграда тогава разполага с 526 легла, като са разкрити всички отделения – две вътрешни с по 119 легла, хирургично със 75 легла, АГ с 60 легла, детско с 50 легла, очно и ушно с по 30 легла, кожно с рехабилитация със 75 легла, нервно с 40 легла. Създадено е ново отделение за недоносени деца със Завеждащ д-р Олга Назимова и старша сестра Илина Баросова. През 1979 г. е открито отделение за хемодиализа със Завеждащ д-р Сийка Балабанова и ординатор д-р Иван Дадов. Спасени са много болни, страдащи от хронична бъбречна недостатъчност.
В настоящия момент болницата разполага с 88 легла. Регистрирана е с Разрешение № МБ-25/ 30.12.2015 г. за осъществяване на лечебна дейност.